Тревожни растройства(Обсесивно-компулсивно,ОКР); Паническо разстройство; Фобии; Генерализирана тревожност; Депресии и Мании; Хипохондрично разстройство и др).Личностово развитие; Гняв и Агресивно поведение;Хранителни разстройства; Зависимости; Постравматично разстройство
- Личностово развитие – Ще ви помогна да разкриете потенциала и скритите си ресурси, да стабилизирате самооценката и уверереността си, при трудности в общуването, научаване на умения за справяне в криза, при чувство за самота и непълноценност.Помощ за реализация на клиента като успяла и щастлива личност, помощ при проблеми на работното място, стабилизиране на отношенията с близките хора, социална тревожност, научаване на асертивно поведение и мислене /как да отстояваме своите граници и позиции без да обиждаме другия, като не пренебрегваме себе си/.
- Проблеми с емоционалният контрол – овладяване на гнева и агресията, научаване на клиета да разпознава и контролира пристъпите гневност, техники за емоционален контрол, нови поведенчески стратегии и отношение; как да се справим с агресивността около нас. Всички ние имаме стабилизиран във времето поведенчески репертоар, който се включва автоматично в дадена ситуация, и когато сме заучили неефективни модели ,те работят против нас.Промяна на мисленето и нов асертивен подход, изграждане на нови качества и стабилизиране на Аз-а, себепознание, води до положителна промяна във всички сфери на живота.
- Тревожни разстройства и страхови състояния – Диагностиране на проблема и работа по преодоляване и въстановяване.Как реагира тялото и се променя мисълтта когато сме тревожни, и как да си помогнем.Тревожните разстройства могат да бъдат самостятелни или да се съчетават по между си, както и с други нарушения.Видове:
- Генарализирана тревожност – Тя се изразява в тревога и страхове по отношение на себе си и близките често без обективни причини, нервност, вегитативна симптоматика, усещане за катастрофалност. Хората с генерализирано тревожно разстройство са склонни винаги да очакват и да предполагат възможно най-негативните сценарии, които могат да се случат по отношение на здравето, финансовата сигурност, взаимоотношенията в семейството и извън него, както и относно успеха и реализацията на работното място или в училище. При хората с ГТР, тревогата често е нереалистична несъизмерима с онова, което предлага действителната ситуация. Ежедневието им се превръща в постоянно преживяване на тревога, страх, стигащ понякога до ужас. Тревожността става доминираща и оказва контрол на всички сфери от живота, като довежда до физиологични изменения: сърцебиене ,мускулни напрежения, нарушения на съня и желанието за интимност, депресивна симтоматика.
- Фобийни разстройства – Те разпростират в широк диопазон и видово разнообразие: социална фобия ,агорафобия с паническо разстройство и без, спецефични фобии от високо, тъмно, тясно пространство, животни, самота, страх от летене, и др. Фобията е ирационален страх, като източника на заплаха е изместен от реално предизвикващ обект или неприятни преживявания върху принципно изглеждащ опасен и заплащващ обект или действие.Фактори за възникване на фобийнита невроза са несъзнавани вътрешни конфликти, които не са приети съзнателно и поради това невротичния страх е изместен върху символичен предмет, предобито поведение вследствие неприятни изживявания свързани със силни и преувеличени реакции на околните. Симтоматиката като отмаляване, сърцебиене, подкосяване на краката настъпва вторично.Могат да се съчетават с паника или друга форма на тревожност. Преодоляването на фобийният страх е възможно, като най-ефективна е когнитивно-поведенческата терапия.Агорафобия – Страх от отворени пространства и тълпи. Група от фобии, при които засегнатите хора основно се страхуват да напуснат дома, да влязат в магазините,кина, театри, страх от тълпи и обществени места, страх да пътуват сами с влак, автобус, самолет и др. Паничното разстройство е често срещана особеност на епизодите в миналото и в настоящето. В допълнение, като допълнителна характеристика често присъстват депресивни и неприятни симптоми и социални фобии. Понякога страдащите от агорафобия, не изпитват често тревога, тъй като са в състояние да избегнат тези “опасности”. Оставайки си в дома ,тези хора започват да страдат и от депресия вторично.Агорофобията затруднява и ограничава човека в неговата ежедневна дейност, като понякога се стига до изолираност в дома до състояние на доброволен затвор.Социални фобии – Страх от вниманието и оценката на други хора, което води до избягване на социални ситуации. По-дълбоките социални фобии са свързани с ниско самочувствие и страх от критика. Тяхното присъствие се проявява под формата на зачервяване на лицето, треперене на ръце и глас, гадене, постоянно желание за уриниране, затруднения в комуникацията, като объркан говор и усещане за излагане и провал, чувство на несигурност и малоценност. Понякога пациентът е убеден, че някой от тези вторични прояви е неговият основен проблем. Симптомите могат да прогресират до панически атаки.Специфични (изолирани) фобии – Те включват фобии, ограничени до много специфични ситуации, като близостта на специални животни, височина, гръмотевици, тъмнина, полет, затворено пространство, уриниране и дефекация в обществени тоалетни, употреба на определени храни, зъболечение, вид кръв или травма и др. Въпреки че идеята за такава ситуация е абстрактна, навлизането в нея може да предизвика паника, както при агорафобията или социалната фобия. Акрофобия( страх от височини), клаустрофобия(от тесни пространства) , дисморфофобия( страх от външноста и убеденост в собствената грозота),(мизофобия) страх от микроби и др.
- Паническо разтройство – специфичен и немотивиран страх под формата на панически атаки без реален източник на заплаха. Паническите атаки са в резултат от невъзможност за адекватно справяне с предшестващи стресогенни фактори. Симптомите на паническото разстройство наподобяват тези на сърдечно-съдовите.Основни: симптоми са т.нар. пристъпи на паника, които възникват неочаквано, без конкретен повод и се изразяват в преживяване на интензивна тревожност и страх. Това се съпровожда от разнообразни телесни усещания: сърцебиене, „прескачане” на сърцето, изпотяване, треперене, чувство за недостиг на въздух, стягане в гърдите, топка в стомаха, гадене, световъртеж или усещане за нестабилност, подкосяване на краката, студени тръпки или топли вълни. Те не са предизвикани от някакво телесно заболяване, но са плашещи и драматични, поради което пациентът има усещането, че всеки момент ще припадне, ще получи инфаркт или инсулт, ще умре или ще загуби контрол над себе си.Обикновено пристъпите на паника продължават около 10-15 мин., по-рядко часове. Пациентите напълно осъзнават неоснователността на страховете си, но не могат да ги преодолеят. Те могат да започнат да посещават често спешни кабинети или да осъществяват медицински прегледи и изследвания, но се оказва, че липсват каквито и да било телесни заболявания, които да обяснят симптомите. Тогава става ясно, че те са психологично обусловени.С времето пристъпите на паника зачестяват и пациентите започват да изпитват почти постоянно напрежение и тревожност в очакване на нова атака. Това може сериозно да разстрои ежедневните им дейности.Най-често отключваща роля играят стресогенни събития в семейството, работата и социалното обкръжение на пациентите.Впоследствие изживяният страх води до страх от страха или постоянна тревожност да не се повтори кризата.Страдащите от паническо разстройство са чести посетители на специализираните лекарски кабинети в опит да открият и предотвратят животозастрашаващ проблем със здравето си. Понякога обаче не се открива връзка с предшестващ стрес. Всъщност не самият стрес сам по себе си е отключващ фактор, а неспособността на конкретния човек да отреагира адекватно на него. Много хора преживяват стресогенни събития, но не се разболяват.
- Психотерапията е насочена именно към намиране и подсилване на позитивните качества на личността и изработване на адекватни стратегии за справяне със стреса и с вътрешните конфликти.
- Когнитивно-поведенческата психотерапия се справя отлично без медикаменти с проблематиката.В случай на нужда се съчетава с антидепресанти, но винаги е по-добре да се открие източника на тревожността и преработи съзнателно за постигане на траен ефект.
- Обсесивно-компулсивно разстройство, ОКР – Tова са непрекъснато повтарящи се натрапливи мисли ,,проверки,, / обсесии/и /или/ действия /компулсии/. Обсесиите нахлуват в съзнанието под формата на идеи и импулси, които се осъзнават като несътветни ,прекомерни и безсмислени, правят се постоянни опити за справяне и отхвърляне, които са неуспешни. Натрапването на мисли и съпротивата срещу тях генерализира тревожност и страх. Компулсиите са стереотипни действия, ритуали и мисловни операции към които човек изпитва непреодолим подтик въпреки осъзнаването на тяхната прекомерност. Тяхното извършване цели да снеме тревожността. Може да има само мисли или да се съчетават с ритуали. Те са изключително разнообразни: страх от нараняване на себе си и околните, с агресивно съдържание и морална недопустимост, страх от микроби, зарази и замърсяване, натрапливи действия като броене, миене на ръце, ред и чистота , специални думи и действия, многократни проверки и повторения на едно и също действие въпреки ирационалността му. Натрапливите феномени са част от човешката природа- стискане на палци, носене на талисмани, символични ритуали и др.За абнормно състояние се счита това, в което човекът не успява да се противопостави на натрапливостите и те влошават живота му, като генерират страх, срам и вина и заемат голяма част от мисленето в ежедневието, а техния ентезитет и продължителност, самостоятелните усилия за справяне се оказват е неуспешни.Психотерапия чрез методите на когнитивно-поведенческата школа работи ефективно относно разкриване на източниците и преодоляване на проблема.
- Посттравматично стресово разстройство – Посттравматично стресовото разстройство се определя като тревожност, която може да се развие след преживяно ужасяващо събитие или изпитание, заплашващо или водещо до тежки физически травми или смърт. То може да бъде резултат от понесено насилие, като изнасилване или грабеж, може да се прояви вследствие на преживяна природна катастрофа от рода на земетресение, наводнение, ураган, или да е причинено от инциденти и бедствия, предизвикани от човека, като война или терористични атаки,катастофа с транспортно средство, смърт на близък. Освен пряко засегнатите от травмиращите явления, на риск от посттравматично стресово разстройство са изложени и свидетелите на събитието, и близките на пострадалите. Обикновено последствията на психично ниво до около три месеца след травмата са преодолени и този срок се счита за оптимален относно преодоляване на последствията от шока и стреса.Понякога симптомите не се проявяват външно преди да е изминала година от събитието. Симптом на посттравматично стресово разстройство може да бъде, който и да е от изброените по-долу:
- Повтарящо се преживяване на травмата под формата на ретроспекции, кошмари и плашещи мисли /повторното преживяване може да възникне, когато наблюдавате събитие или предмет, напомнящ за изпитанието. Често годишнина от събитието също може да послужи като „отключващ механизъм“.
- Емоционална безчувственост – вцепенение
- Депресия
- Тревога
- Раздразнителност
- Изблици на гняв
- Силно чувство за вина
Могат да възникнат и много други симптоми, включително злоупотреба с алкохол, други видове тревожност, главоболие, стомашно-чревни оплаквания, проблеми с имунната система, замаяност, болка в гърдите и телесни неразположения.
4. Синдром на хроничната умора – безсъние, кошмари, проблеми със съня, усещане за слабост и меланхолия. Синдромът на хроничната умора е описан като заболяване за пръв път през 1980г. Той се характеризира с умора, която не се подобрява след почивка и се влошава след физическа или умствена работа. Хроничната умора отдавна е предизвиквала особен интерес, а и до днес представлява обект на много спорове и противоречия. Въпреки нарастващия брой пациенти, на които е поставена тази диагноза, все още в медицинските и немедицински среди нейното съществуване е под съмнение или е разглеждана като чисто психологичен проблем. Синдромът може да се наблюдава след прекарана инфекция, дори настинка, или по време, или скоро след стресова ситуация. Възможно е също така да се развива бавно, без определено начало или ясна причина, изтощавайки напълно пациента понякога и с години. Здрави и изпълнени с енергия преди това хора, започват да се оплакват от слабост, лесна уморяемост, главоболие, трудно съсредоточаване, дори болки по стави, мускули или лимфни възли – грипоподобен синдром, който обаче не преминава както обикновено за една седмица. Жените по-често са засегнати.
Групирани, основните симптоми, освен персистиращата умора, изглеждат така:
– трудно съсредоточаване, обърканост, проблеми със запаметяването
– главоболие с различна от досегашна сила или разпространение
– болезнени, увеличени лимфни възли на врата и подмишницата
– болки в гърлото
– болки в мускулите
– болки в ставите без зачервяване или подуване
– разстройства на съня
– траеща повече от 24 часа умора след определена физическа или умствена дейност, която преди е преодолявана много по-бързо
По-рядко към тези симптоми могат да се добавят още психологични проблеми,както и обърканост, задух, сърдечна аритмия, коремна болка и подуване, гадене, отслабване на тегло и други.
5. Зависимости –зависимост от психоактивни вещества/ПАВ/- наркотични, алкохол, зависимост към антидепресанти, бензодиазепини и други медикаменти с пряко въздействие върху нервната система,хазартна зависимост, сексуална, компютърна, емоционална зависимост към хора и др..Зависимостите се характеризизират с невъзможност за овладяване на желанието.Често засегнатите отричат да имат проблем и намират за свое оправдание всевъзможни причини, за да отрекат обективното си състоянието , а когато последствията са засегнали сериозно здравето и личния живот, въстановяване е частично или за жалост невъзможно.Поради това, колкото по-рано се предприеме лечение, толкова шансове за пълно въстановяване са налице. Много често тези състояния са съпроводени с отричане , неглижиране на проблема и изнамираране на рационална причина и оправдание, прехвърляне на вина и манипулиране на близките. Зависимите хора в прогресия на времето губят социалния си статус,умения за работа и шансове за практикуване на трудови дейности, често се оказват сами, с усещене че са ненужни и изоствени от всички. Не са малко случайте, когато тези хора остават без работа и партньор,при хазартната зависимост губяти покрив над главата си .Сексуалната зависимост наглед изглежда забавна,но тя е деструктивна във времето за личността и често се съпътства от гранично личностово разстройство, пост-травматично растройство вследствие травма със сексуален характер от детството.
- Сигурна диагноза на зависимост може да се постави само ако три или повече от следните показатели са налице по през последната година:
1. Силно желание или чувство на вътрешна принуда да се приемат психоактивни вещества;
2.Затруднен контрол върху приема на психоактивното вещество по отношение началото, края или нивото на употреба;
3. Физиологично състояние на абстиненция при прекъсване или намаляване употребата на веществото, което се проявява с типичния за веществото абстинентен синдром или употреба на същото(или сродно) вещество с цел облекчаване или премахване на абстинентните симптоми;
4. Данни за повишен толеранс, като нужда от по-високи дози за постигане на ефект, който първично се е постигал с по-ниски дози;
5. Прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия или интереси, поради употребата на психоактивното вещество, нужда от повече време за доставяне или употреба на веществото или за възстановяване от ефектите му;
6.Продължаване на употребата, въпреки наличнието на очевидни вредни последици, като чернодробно увреждане от прекомерно пиене, депресивни състояния вследствие от тежка злоупотреба или свързани с употребата на веществото нарушения в когнитивното функциониране.
Много трудно е справянето самостоятелно със зависимостите.Силна лична воля и професионална помощ на специалист могат да доведат до успешно преодоляване и мотивация за нов живот.
6. Депресивни състояния – Депресията е сериозно състояния ,което често се стабилизира във времето ако човек е изложен на постоянни тревоги и множество нерешени конфликти ,които изразходват психическата му енергия. Ако се чувствате потиснати, угнетени, тъжни, тонусът и енергията ви са ниски, мисленето ви е забавено, инициативността е незадоволителна, трудно ви е да станете от леглото, разстройство на апетита и либидото , чувствате вина, преживявате страх и чувство за малоценст, продължаващи повече от 2-3 седмици възможно да сте в депресия. При децата тя е по-ярко изразена с прояви на отказ от храна, нежелание за игри и комуникация, агресивни прояви, намаляне на успеха вследствие лоша концетрация и липса на интерес и др. Депресията изкривява възприятията и често животът се приема като трудност и в негативното мислене се налага и ниската самооценка.Тежките депресии могат да стигнат до ступор, психотични преживявания и трайни когнитивни деформации. Депресивната триада включва три нива : емоционално,интелектуално и волево.
Заедно можем да преодолеем кризата и да ви помогна как за в бъдеще да се предпазватe от депресивни епизоди!
7.Хранителни разстройства – булимия, анорексия, склонност към преяждане, орторексия/прекален фокус върху здравословното хранене и начина, по който изглеждаме/ . Тази проблематика засяга предимно млади жени в стремежът им да са привлекателни , като са водени от невротичен натраправлив начин за получаване на любов, внимание, одобрение и значимост.Често остават незабелязани в забързаното ежедневие първоначалните прояви на тези разстройства, като се приемат за временни тинейджърски приумици.Най-типични симтоми са: значително снижаване на теглото, натрапливи идеи за отслабване, загуба на месечен цикъл, ендокринни нарушения,гладуване и фиксирано внимание върху калории, недоволство от собствената фигура и въпреки ниските килограми тези хора се виждат дебели. Много често хората, страдащи от анорексия невроза считат себе си за пълни или с наднормено тегло, въпреки че обективната реалност показва друго – те са с тегло значително под нормата. Контролът върху храната, теглото и всичко свързано с нея се превръща в обсесия за страдащите. Те обикновено мерят своето тегло по няколко пъти на ден, стриктно следят количеството погълната храна, размерът на порциите, калориите в тях и доста често консумират изключително малки количества от определен вид храна, който те смятат за „позволен“ или най-ниско калоричен. Част от страдащите от анорексия невроза, също така имат епизоди на неконтролируемо преяждане, последвани от „изчистващи“ поведения, чиято цел е да освободят тялото от приетите калории и да ограничат натрупването на килограми след преяждането. Такива поведения са например екстремно спазване на диета през следващите няколко дена, много интензивно правене на упражнения и спортуване, използване на диуретици и разхлабителни, самопредизвикано повръщане.
Анорексия невроза се характеризира най-често със следните симптоми:
– Непрекъснат стремеж към постигане и поддържане на прекалено слаба фигура по всякакъв възможен начин и нежелание за поддържане на нормално и здравословно тегло за възрастта;
– Много силен страх от напълняване и хранене;
– Нарушена представа за образа на тялото – обикновено то се вижда като пълно и с наднормено тегло без обективно да е такова;
– Самооценка изцяло базирана на външен вид и най-вече на килограми;
– Отричане на сериозността на заболяването и отказ да се приеме, че то води до сериозни физиологически последици за организма и нарушава здравето;
– Изключителен контрол върху храненето и поглъщане на минимални порции храна.
Последици от анорексия невроза:
Остеопороза,анемия, чупливи нокти, слаба коса, суха и жълтеникава на цвят кожа, растеж на косми по тялото (с цел запазване на топлината), запек, ниско кръвно налягане и пул,увреждане функционирането на сърцето и мозъка,изпитване на постоянен студ,умора и отпадналост.
Булимия
Изразява се в повтарящи се епизоди на консумиране на прекомерно големи количества храна, като през това време те се губи усещането за контрол върху ситуацията . Тези епизоди на преяждане са последвани от действия, целящи да компенсират преяждането, като самопредизвикано повръщане, злоупотреба с диуретици и разхлабителни, постене или спазване на стриктна диета, прекомерно правене на упражнения и спортуване.
За разлика от страдащите от анорексия невроза, хората, страдащи от булимия обикновено са с нормално, здравословно тегло за възрастта и ръста, дори някои от тях са с тегло леко над нормата. Но също като индивидите, с анорексия невроза, те изпитват страх от натрупване на килограми, искат да отслабнат и са изключително критични и обсебени от формата на тялото и теглото си. Затова наричаме състоянието невроза. Страдащите от булимия се опитват да запазят булимичните си епизоди в тайна, тъй като те са съпроводени от чувство на отвращение или срам. Честота е от няколко пъти седмично до няколко пъти на ден.
Най-често срещаните симптоми са:
– Поглъщане на много храна, прочистване чрез повръщане, спорт, гладуване след това в продължение на дни, злоупотреба с разхлабителни или диуретици;
-Натрапчиви мисли за храна и диети;
– Самооценка базирана на формата на тялото и теглото, а не на вътрешни качества;
– Колебания в теглото, свързани с редуване на периодите на преяждане и периодите на прочистване или диети;
-Депресивно настроение, чувства на срам и вина;
– Социално изолиране, особено в епизодите на преяждане;
– Склонност към употреба на алкохол.
Последиците от булимичните епизоди включват : хронично възпалено гърло (поради повръщането), подути слюнчени жлези, износен зъбен емайл и чувствителни зъби, проблеми със стомаха (гастрит, язва), обезводняване поради повръщане или злоупотреба с диуретици, електролитен дисбаланс.
Компулсивно преяждане
Компулсивното преяждане се характеризира със загуба на контрол върху храненето. За разлика от булимия невроза, тук епизодите на преяждане не са последвани от “прочистващи” поведения като повръщане, упражнения или диета. В резултат на това, страдащите от компулсивно преяждане често са с наднормено тегло, което ги поставя в групата на застрашени от развитие на сърдечно-съдови заболявания и високо кръвно налягане. На психологическо ниво те също изпитват високи нива на дистрес, срам и вина, заради епизодите си на неконтролируемо преяждане, което в техния случай може да доведе до още по-чести епизоди на преяждане.Често се придружава от генерализирана тревожност и депресия.Симптомите включват:
- Изяждане на необикновено големи количества храна за фиксиран период от време;
- Продължаване на храненето дори и след чувство за ситост;
- Хранене без чувство за глад;
- Бързо поглъщане на храна по време на епизодите на хранене;
- Хранене до степен подуване и физически дискомфорт;
- Хранене сам/а, за да се избегне срама от поглъщането на големи количества храна;
- Правене на опити да се спазва диета без успех и намаляване на теглото;-Чувство на срам, дискомфорт и
- вина по отношение на храненето.
Орторексия – Всички ние се стремим да се храним здравословно, но когато това нормално поведение се превърне в обсебваща мания, която е вредна за здравето, тогава вече говорим за орторексия.Орторексиците често имат крайно отношение към различни храни. Консервираните храни за тях са „опасни”, индустриално обработваните – „изкуствени”. Всякакви оцветители, подобрители, подсладители и всевъзможни Е-та не могат да присъстват в менюто. Единствените храни, които могат да се класират за място на трапезата им, са с биосертификат. Страдащите от хранителното разстройство са в състояние да не хапнат нищо дълго време, ако не могат да открият храна, която да класифицират като здравословна. Изпитват силно чувство на вина,ако погълнат нещо, което смятат за вредно.Орторексиците не са маниаци на тема килограми. Обсебеността им е от вида на продуктите, а не толкова от теглото и количеството на храната, както е при анорексията и булимията, но и не рядко се съчетава орторексията с перфекционизъм и сръхстремеж към идеално тяло .Но самата обсебеност ги прави застрашени от анорексия, тъй като ограничаването на хранителните съставки неизбежно води до силно отслабване.
Орторексията може да доведе и до сериозни здравословни проблеми. Например липсата на мазнини в организма пречи на усвояването на мастноразтворимите витамини. Нарушава се абсорбцията на минералите и микроелементите. Без месо нивото на желязо би могло да намалее значително, особено ако не се приемат богати на желязо и протеини растителни храни. Изключването на основни хранителни вещества от диетата може да причини анемия, липса на витамини, на калций и на енергия.
Както и при анорексията, лечението на психологическите проблеми, свързани с орторексията, е много по-тежко от лечението на тялото. Орторексията, булимията и анорексията са психически заболявания, които често са взаимосвързани.
8. Хиподрични сътояния –състоянието се характеризира с постоянен неосновотелен страх за здраветето.Тези хора оглеждат телата си и се самонаблюдават прекомерно.Слонни са да си приписват симтоми и това ги кара да се диагностират редовно при лекари-специалисти .Мъчителният страх преминава временно, след което се появяват нови съмнения относно квалификацията на лекарите и те отново са пред кабинетите. Хипохондрията е вид соматоморфно състояние с наличие на телесна сиптоматика вследствие психогенна основа. Хипохондрията, или както е по-правилно да се нарича хипохондричното разстройство, е психично разстройство, характеризирано с постоянен, неоправдан страх за собственото здраве. Засегнатите са в постоянна тревога, че имат сериозно заболяване, което все още не е диагностицирано. Те оглеждат телата си, търсейки симптомите на това заболяване и приемат всяка нередност, независимо колко незначителна e, като симптом на това заболяване. Силно склонни са да си самовнушават и да си приписват симптоми, които всъщност не са клинично проявени при тях.
Характерни са постоянните огледи на собственото тяло и самодиагностицирането.Четат се се постоянно медицински справочници , търсят се статии в интернет. Мъчителният страх преминава за кратко след консултация с лекар или близък, от когото получават уверение, че са напълно здрави, след което страхът се завръща с убеждението, че заболяването е минало недиагностицирано и продължава да напредва. Много хипохондрици хранят съмнения в професионалната компетентност на лекарите. Неспособността им да открият „заболяването“ само подхранва това предубеждение, подкрепено от дисфункционални убеждения и мисли.
Състоянието може да стане тежко психологическо бреме и да влоши чувствително емоционалното състояние на засегнатите. Стресът, породен от него, може да бъде изключително мъчителен. Всеки път, когато хипохондрикът чуе за някое заболяване, той започва да открива симптомите му у себе си. Тежките случаи са особено мъчителни и изискват лечение от психиатър и психотерапевт.
Хипохондричното разстройство е вид соматоформно разстройство. Характеризирани с наличието на соматична (телесна) симптоматика, дължаща се на психично разстройство. Например, при депресия и хипохондрия често се наблюдават умора и отпадналост, които не се дължат на някакво заболяване на тялото, а възникват на психогенна основа.
Важно е да се подчертае, че страдащите не се опитват да симулират симптоми, а са наистина убедени, че страдат от сериозно соматично заболяване.
